Отново за т.н. “спам” в бизнеса

Много мои познати са притеснени да изпращат големи количества бизнес мейли до потенциални клиенти.  Защото някой може да изтълкува тяхното послание като спам и да се ожали по този повод пред Комисията за защита на потребителите.

Продължавам да смятам, че мейлинг кампаниите, когато са проведени целево и обмислено, не бива да се тълкуват като спам.

Ако става въпрос за бизнес, разбира се.

Ето моите аргументи:

  1. Всяка фирма, която е публикувала своя мейл в интернет пространството, е дала с това неявно съгласие други фирми да комуникират с нея като използват тези мейл адреси. Иначе защо ги е публикувала свободно в интернет пространството?
  2. Фирмените служители не са обикновени потребители. Ако те са получили на служебния си мейл стойностно предложение от друг служебен мейл, и то не ги интересува, с какво са нарушени техните интереси или спокойствие? И точно какви техни права са нарушени с получаване на бизнес мейл на служебния електронен адрес?
  3. В Закона за електронната търговия е казано, че има един “регистър” на нежелаещите да получават спам. И че ако някоя фирма е внесла в него електронния си адрес, то той е забранен за използване от фирми, които искат да осъществят първоначален контакт с тази фирма. Що за безсмислица е това и защо по ирония на съдбата точно в този закон, който би трябвало да регулира, а не да пречи на бизнес отношенията в интернет се появява такава безсмислица?
  4. Достъпът до този “регистър” се осъществява през страницата на Комисията за защита на потребителите. Техническата му реализация е повече от некадърна! Ако вие имате 1000 мейл адреса в таргета си, единственият начин да проверите дали техните притежатели не са забранили публичната им употреба (нова безсмислица) е като направите търсене мейл по мейл! Опитах за 10 мейла и това ми отне точно по минута на мейл. Значи за проверка на вашия таргет вие ще изразходвате точно 16, 66 часа… Като при всяко добавяне на нов мейл в списъка ще губите по още една минута. Ако 1000 фирми използват подобен таргет, това означава първоначална обща инвестиция от 2083 човеко-дни или малко повече от една човеко-година! Ако един човеко-ден струва средно по 100 лв на фирмите, това са 208 300 лв! Кой ще плати това на бизнеса?
  5. Ако някоя фирма, която не желае други фирми да комуникират с нея по бизнес, подаде срещу вас жалба в Комисията, защото се чувства ощетена като потребител (трета безсмислица), кой ще гарантира, че това не е ваш конкурент или недоброжелател, който иска да пречи на маркетинговите ви процеси?
  6. Ако една фирма е нова и финансовите й ресурси са ограничени, не е ли именно интернет маркетингът най-удачната форма да търси нови клиенти? А във време на криза силно са съкратени рекламните бюджети на всички български фирми, така че мейлингът стана наистина масово явление. Защо говорим за дигитален маркетинг, ако правейки го, ние сме по презупция виновни и застрашени?
  7. Глобите, които биха последвали, ако случайно сгафите в е-мейл кореспондецията си, са десетки пъти по-високи от глобите за шофиране с превишена скорост. Кое е по-опасно според вас – да получите нежелано търговско съобщение по мейла или да ви забърше невнимателен шофьор?

Още много други въпроси и тъжни размисли изникват, ако човек се разрови по страниците на Европейската комисия и прочете това-онова. Ето един цитат  за това какво е спам (надявам се, че няма нужда да превеждам):

Spam e-mails are unwanted e-mails or SMS messages that are distributed in a large quantity.

The term “unwanted” is very subjective, typical examples are e-mails or SMS messages with content that is related to pornography, pharmaceuticals, dubious financial transactions etc. In most cases spam is distributed with the intention to trick people into using money and giving away personal information.

Not all mass messages are spam: in some cases trustworthy companies or private users send mass e-mails.

Не е ли време българските законодатели да престанат да правят свободни съчинения и законите, които регулират бизнес отношенията, да не пречат да се прави бизнес?

И как бизнесът може да защити правото си на развитие и маркетингови комуникации у нас? Таксите и данъците, които внася, заплатите, които плаща, би трябвало да му се връщат под някаква форма на държавна гаранция на основни бизнес права!

Не е ли по-просто фирмите, които не искат да използват е-мейли, да не си регистрират такива или пък да не ги разпространяват свободно в интернет пространството?

Ако пък публикуват мейловете си, нека същият този закон да задължи същите тези фирми да напишат отдолу “Не желая този бизнес мейл да се използва за бизнес кореспонденция!” … и да продължат да си правят бизнес, както това става в някоя африканска държава!