В днешния брой на многоуважавания от мен вестник “Капитал” една от основните теми е наречена “Непоискано търговско съобщение = SPAM”. Написано с големи букви, като СПИН. Тъй като съм едновременно от двете страни на барикадата, тази статия предизвика за пореден път моите размисли…
Като клиент, представляващ определена фирма и работещ с фирмен мейл адрес, аз получавам на ден поне по тридесет “непоискани търговски съобщения”. Те се отнасят за различни неща (предполагам, тъй като фирмата ни е представена в уеб сайта си само с един адрес): фирмени застраховки, счетоводни услуги, услуги за бизнес консултиране и изграждане на системи за управление на качеството… Преобладаващата част са покани за семинари и обучения. Не защото имам много време, аз ги изчитам всичките. И запазвам от тях само тези, които ако сега не представляват интерес за фирмата или за мен, за в бъдеще могат и да ми послужат. Останалите ги изтривам.
Какви са моите наблюдения като обект, честа мишена на “непоискано търговско съобщение”?
Много малка част от пристигналите до фирмата подобни съобщения са тотално неподходящи. Над 90% от мейловете могат да бъдат полезни за различните отдели на фирмата – ръководството, финанси и счетоводство, маркетинг, снабдяване с техника.
Тъй като конкуренцията в момента е много висока и пазарът е стеснен, много голяма част от тези съобщения съдържат доста добри оферти, като при това има добър баланс между качеството на предложението и цената.
Все по-голяма част от съобщенията са подготвени много грамотно и умно, с добър дизайн и възможност да получиш бързо допълнителна информация онлайн, ако предложението наистина представлява интерес за теб.
Досега не ми се е случвало, ако изпратя обратен е-мейл с искане да ме изключат от списъка за кореспонденция (разбира се, поднесен с възпитания ми тон), отсреща да не го направят!
Аз самата също използвам мейлинг кампаниии. По два повода – разпространявам фирмените ни е-бюлетини, които излизат ежемесечно, и изпращам съобщения за предстоящи маркетингови събития. Тоест, поне два пъти всеки месец попадам в категорията “активен маркетинг спамър”.
Какви са моите наблюдения вече от другата страна на барикадата?
Отбелязвам за ваше разочарование, че подобно нещо практикувам още от 2003 година, когато пазарът на консултантски и ИТ продукти и услуги беше съвсем в друго състояние и когато мейлингът почти не се използваше като маркетингова практика в България.
Нещо повече, аз съм убедена, че тази практика е успешна, разбира се, при следните условия:
- Подготвят се внимателно мейлинг списъците, в тях не попадат случайни фирми и позиции
- Има качествена информация и стойностно предложение в съобщението
- Не се прави извънредно, а често
- Държим се възпитано с получателите на мейловете – използваме личните им имена, и ако не желеят да получават нашите съобщения, спокойно и без да ги псуваме, ги изключваме от списъците си
- Опитваме се да предизвикаме интерактивност, така че да можем да включим обектите на мейлинг кампанията си в активна дискусия с нас…
Извинявайте, аз не съм терорист. Вие искате да се защитите от маркетинг мейловете, като ги наричате спам, поставяте авторите им в някакви списъци на низвергнати нахалници и заплашвате да ги преследвате. Защо?
- Защо не опитате да направите същото с големите вериги магазини, които ежеседмично пускат своите каталози в тънките ни, непригодни за тази цел пост-социалистически пощенски кутии?
- Спам ли е телевизионната реклама? Нали не сте си купили телевизор, за да прекъсват филмите, които гледате, през петнадесет минути, и да ви обясняват колко прекрасно мирише прането на леля ви?
- Спам ли е билбордовата реклама? През 10 метра по основните булеварди в София има реклама… Защо не се обърнете към някоя институция да я забрани и да преследва наивниците, скъпо заплатили за нея?
- Спам ли са рекламите във вестниците. Аз купувам вестник заради информацията в него, а не за да чета реклами, нали? 20% от обема на вестника са реклами, за които аз не съм платила и които може да не искам да чета, но аз не изпращам възмутени писма до редакцията на вестника…
Използвайки една медия, вие я приемате. С всичките й плюсове и минуси.
Това, което ви допада, ползвате. Това, което не ви касае – изтривате, не четете, не слушате, не гледате, нали?
Независимо, че вие сигурно използвате медията през свободното си време, в личното ви пространство!
Защо в интернет да е различно? Особено когато ползвате интернет за фирмени цели, трябва да приемете и факта, че “непоискани търговски съобщения” съществуват. Иначе… Ако всички търговски съобщения бяха поискани, особено от едната посока – от клиента, тогава професията “маркетьор” просто нямаше да съществува.
Извинявайте, но според мен за защитниците на права има много други изключително актуални въпроси, с които трябва да се занимават, а не с маркетинговите практики.