Отклонение или за човешката нерационалност

Човекът е венецът на всичко живо. Какво го отличава от другите животни? Основно разумът. Но дали винаги постъпваме разумно и кога емоциите ни надделяват?

Двама братя пишат за това колко учудващо нерационални можем да бъдем хората. Ori Brafman и Rolf Brafman са психолози и бизнес лектори с интереси в областта на междуличностната динамика и персоналната мотивация. Книгата им предизвиква голям интерес, защото поставя отново въпроса как човек взима своите решения и кои са факторите, които влияят върху предвидимостта на нашето поведение.

SWAY. Или отклонение. Още заглавието подсказва, че не винаги хората сме толкова рационални, колкото сме свикнали да мислим, че сме.

Ако не вяврате, ето само някои примери, всички взети от живия живот:

  • Един от най-известните холандски пилоти на пътнически самолети, сам преподавател по безрисково и безопасно поведение в небето, прави невероятна катастрофа. 584 човека губят живота си заради нелогичното му поведение. Причината – намирайки се в стресова ситуация и от страх за да не изгуби репутацията си на добър пилот, той реагира като аматьор и взима поредица от грешни решения. Какво го кара да поставя себе си над всичко? И дали това е могло да не се случи?
  • Само за десет години в Америка драстично се увеличава броят на децата, диагностицирани с биполярно разстройство. Това е състояние, в което настроението се сменя рязко от еуфорично-позитивно до подтиснато-депресивно. Кой ли от нас не е преживявал подобна смяна? Но каква е причината за това рязко увеличение? Производителите на лекарства за подтискане на подобни състояния предприемат масова рекламна кампания в медиите и пред лекарската общност. И изведнъж броят на диагнозите се покачва многократно. Дори едногодишни деца са лекувани от това състояние! Такова страшно ли е положението наистина или лекарите следват един лесен и неизискващи мислене и усилия пре-дефиниран модел. Въпрос, над който си заслужава да се замисли всеки от нас…
  • През 1850 година неизвестен холандски лекар, едва на 29 години, взема младата си съпруга и новородената си дъщеря и заминава за Източна Индия,воден от страстта си към антропологията. Там съдбата не го глези – младото семейство загубва детето си и разполага с изключително оскъдни средства. Въпреки всичко след множество разкопки и упорит труд открива липсващото звено в човешката еволюция – т.н. Homo Erectus. Връщайки се в Европа, той с радост запознава научната общност със своето откритие. Но с ужас открива, че научната общност не е благосклонна към това, което й съобщава. Просто никой не му вярва и никой не обръща внимание на писанията на един никому неизвестен холандец… След време британски антрополог, член на Лондонското общество по геология и доста известен, учудващо намира подобни останки в един строеж в града. И въпреки, че очевидно остатъците от череп не са достатъчни, за да се твърди категорично, че те запълват липсващото еволюционно звено, британецът смело започва да твърди точно това. И какво си мислите, че става? Научната общност вярва на безспорния авторитет и въпреки подозренията за манипулации, неговото име остава в историята. Кое е по-важно за нас хората – реалните факти или лицето, което ги огласява? Още един въпрос, който със сигурност си е задавал всеки от нас.
  • Един от най-известните цигулари в света прави интересен експеримент. Облича тениска и протрити дънки, взема своята застрахована за милиони долари цигулка и слиза в подлеза на метрото да свири. Никой не му обръща внимание. Никой не спира да го слуша. Не успява да събере пари дори за една вечеря. Защо? Дали наистина възприемаме изкуството само на определено място и при определени условия. Дали това не е вярно и за други неща в живота ни? Способни ли сме да отличим бисера от обикновените камъни, ако някой не ни е предупредил, че сред камъните се намира бисер?

За мен като човек, който се занимава с маркетинг, тези примери са удивителни. Те подсказват колко голямо е значението на човешките емоции и психика в нашето поведение и колко непредвидими могат да бъдат нашите резултати. Това поставя нови изисквания към начина, по който маркетираме и начина, по който рекламираме продуктите. А дали начина, по който възприемаме резултатите в маркетинга, също не е изкривен от някакъв странен контекст?

За мен като обикновен човек, който винаги се е интересувал от психология, тази книга е много интересна. И аз самата отдавна си задавам подобни въпроси. Това обяснява много странни ситуации:

  • Непризнаването на гениите. Дори Леонардо не е огласявал част от откритията си (очевидно се е притеснявал от нещо). Моцарт е погребан от няколко души само. Хърватинът Никола Тесла е засенчен от името Едисон. Единици са великите, които са свидетели на своя триумф приживе…
  • Неприемането на иновациите и новите продукти – Има продукти, които са очевидно по-добри, по-икономични, по-евтини, но те не се възприемат. Защо?
  • Неглижирането на хора, които се държат по начин, който не е удобен за средата  – Още древните гърци са гонили от своите градове философи и учени. За да не ги безспокоят с различието си. За да не ги карат да се замислят. За да не трябва да се променят?
  • Неприемането на постиженията на жените – ако едно откритие се направи от учен-мъж, то бива възприето без никакви възражения. Но ако откривателката е жена?

Горещо ви препоръчвам тази книга. Особено ако ви е гадно и ви се мисли…