Чувам ви как казвате – е-е-е, Поли вече прекалява… Маркетинг по български, маркетинг зодиак, маркетинг на зъболекарите и учителите… а се пък – и маркетинг на проекти.
Има ли такова животно?
Как научих за маркетинга на проектите?
За първи път чух за маркетинг на проектите преди 5-6 години.
Тогава отговарях за маркетинга на фирма, която предлагаше обучение и консултации по управление на проекти. Участвахме в един проект с гръмкото название “Трансфер на ноу-хау за управление на проекти в държавния сектор от Норвегия към България”, който беше много интересен за мен. Много неща научихме тогава за проектите от норвежките консултанти, в това число и че има проекти, които се нуждаят от маркетинг.
Друг е въпросът как тогава бяхме уверени, че и представителите на нашата държавна администрация са научили доста, а това впоследствие се видя, че не се е случило…
Project stakeholders management & marketing
В теорията за управление на проектите се разглеждат множество проектни аспекти, които се нуждаят от управление – обхват на работата, време, екип, риск, качество… Ние в България рядко стигаме в реалните си проекти до всички аспекти, в повечето случаи нещата се случват някак от само себе си (в повечето случаи – не се и случват). Това, което почти никога нe правим – е да управляваме взаимоотношенията с всички заинтересовани страни (stakeholders) от реализацията на проекта. Тук именно е мястото на маркетьорите.
Маркетинг на проектите с обществена значимост
У нас проектите се възприемат или като определено количество работа, която горкият проектен екип трябва да свърши, за да си получи парите (в частния бизнес) или като определени количества пари, които чакат някой да отчете резулати, за да бъдат изплатени (в държавния сектор).
Проектите в държавния сектор обикновено имат по-широко измерение – техните резултати имат обществена значимост. Независимо дали стана въпрос за строеж на нова болница, реконструкция на магистрала и прокарване на нови метро линии, в тези проекти се влагат ценните пари на данъкоплатците или кредити, които ще изплащат те или техните деца. И затова данъкоплатците, а не “раздавачите на пари” или “прибирачите на пари” са най-важната заинтересована страна от успеха на проекта. Затова е нужно те да получават навременна и точна информация как върви проекта и дали ще получат това, за което са съ-заплатили от джобовете си.
Как беше в Норвегия…
В Норвегия при започването на един нов проект за строеж на магистрала, си бяха назначили PR агенция, която имаше задачата да управлява комуникацията с гражданите. Проектът имаше изработени лого и девиз, които бяха отпечатвани не само върху всички официални отчети и писма, които се разменяха между участниците в него, но дори се изписваха върху дрехите на строителите на магистралата. Проектът имаше Уеб-сайт, където не само подробно се разясняваха целите и сроковете му, но и се даваше информация за отворени конкурси за доставчици и изпълнители, отворени работни позиции, а също и имаше форум за активна комуникация с гражданите. Този форум дотолкова беше вземан насериозно, че понеже имаше активни протести за маршрута на магистралата в някаква отсечка, беше предизвикана промяна на маршрута!
А у нас как е?
Ако за момент се размечтаем, ще видим, че и у нас има страшно много проекти, които се нуждаят от маркетинг:
- Строежът на магистрала Люлин
- Реконструкцията на околовръстното шосе в София
- Изграждането на информационните системи на НАП и Националната Здравно-Осигурителна Каса
- Ежегодното приемане на бюджет за здравеопазването
- Завършването на всеки нов конкурс от оперативните програми
- Българската Натура 2000…
Всеки голям и скъпоструващ проект, който има важно социално значение и дългострочно влияние, всеки проект, чиято реализация може да доведе до неустойчивост в обществото, има нужда от маркетинг.
Чудно нещо – Норвегия е една от най-богатите страни в света, а пустите му норвежци, вместо да си гледат хатъра, седнали да правят маркетинг на проектите. Не е ли време е и ние като норвежките граждани да започнем да научаваме какво се случва с парите ни и как биват харчени те?