Смята се, че когато над 50% от собствеността на една фирма се притежава от хора в рамките на едно и също семейство, бизнесът е семеен. По данни на Националния статистически институт над 40% от фирмите в България са семейни. Аз лично смятам, че данните са занижени.
Български феномен ли е семейният бизнес?
Според други източници подобна статистика се наблюдава и в други страни на Европейския съюз, в някои страни дори над 60% от фирмите са фамилна собственост.
Определено семейният бизнес не е български патент.
Знае се, че в зората на капиталистическите времена богатите семейства във Великобритания са изпращали синовете си да стават адвокати и търговци, за да могат да поемат управлението на семейния бизнес.
В Европа и по света има много примери за фирми, които са започнали като семейни и са постигнали страхотен успех не само в рамките на един национален пазар, но и в международен план. Можем да споменем например Порше, Форд, Бенетон, Самсунг, Икеа… От малки местни производители постепенно те се превръщат в мощни корпорации.
Но как? И има ли в това нещо различно да имаш семеен бизнес или да работиш за такава фирма?
Семейният бизнес е старт с малък риск
Да стартираш фирмата си като семейна собственост определено има своите предимства, ето само някои от тях:
- Можеш да използваш финансовата подкрепа на родителите си
- Можеш да се възползваш от професионалните им контакти или знания
- Когато има натоварени моменти, хората в семейството обикновено са склонни да работят ентусиазирано и продължително за успеха на общото начинание
- Можеш да плащаш по-ниски заплати в началото и всички да споделят този риск без мърморене.
У нас се смята, че семейният бизнес е естествен когато става въпрос за земеделие или магазинче, но често се наследяват и лекарски кабинети, адвокатска практика и други.
Вече има и доста производствени предприятия, притежавани от семейства, чиито дипломирани наследници вече са част от оперативното управление на бизнеса.
Трудно ли е да работиш в семейна фирма?
В семейната фирма има концентрация на управлението и по-трудно се наемат оперативни мениджъри извън семейния кръг. Ако семейството е сплотено и семейните представители, които ръководят бизнеса, са компетентни професионалисти, тогава няма голяма разлика да работиш за такава фирма или за компания с независими собственици.
Това в български условия не е често срещано явление, обаче. Поради особеностите на нашата народо-психология – да не се доверяваме лесно, да предпочитаме сигурното, да контролираме повече, отколкото да предоставяме свобода и инициативност, да си наемен служител в семейно предприятие понякога се оказва доста сложно…
В такива предприятия на служителите се гледа с недоверие и много трудно се приемат техни идеи и инициативи. Обикновено оперативните мениджъри са от семейството и те получават най-високите заплати. Те разполагат и с бизнес “привилегии” като служебни автомобили, мобилни телефони, командировки в чужбина и други.
Това създава демотивираща атмосфера. Често именно най-добрите служители трудно изявяват своите качества и за съжаление бързо вземат решение да си тръгнат…
Семейният бизнес е предизвикателство и за самите собственици
Европейската и световна практика показват, че ако се преодолеят тези особености на семейно-притежавания и семейно-управлявания бизнес, пред него се очертават обещаващи перспективи.
Статистиката сочи, че тези предприятия обикновено са дългосрочно ориентирани, те успяват да преодолеят икономическите кризи без големи последствия и постигат по-висока норма на печалба.
При едно условие – “ако”!
Ако успеят да намерят верния баланс между семейните интереси и професионалния начин на управление.
Ако успеят да излъчат най-добрите представители на семейството да се грижат за управлението на бизнеса.
Ако успеят да привлекат способни и инициативни хора в бизнеса, които не са от семейството, и им окажат нужното доверие.
Ако преодолеят вътрешните си противоречия и различия.
Ако мениджърите, дори и да са собственици от семейството, непрекъснато се учат и развиват.
Бъдещето ще покаже дали български фирми, които са семейни, ще успеят да преминат в ръцете на следващото поколение безпрепятствено и дали ще се окажат конкуретноспособни на международните пазари.
А вие как мислите – ще се справят ли богатите бизнес семейства в България с това предизвикателство?