Като индивиди ние, българите, имаме голям потенциал – мислим бързо, отворени сме към света и към технологичните новости, упорити и амбициозни сме. Доказваме качествата си като ценни служители в частния сектор навсякъде по света. Но не са много българските частни фирми, които за двадесет години съумяха да създадат и наложат свои продукти на нашия пазар.
Къде се крие обяснението? В търсене на тайните на компаниите, създаващи успешни продукти и услуги, нека да се опитаме да отговорим на някои въпроси:
1. Защо правим бизнес?
В много случаи планирането и особено стратегическото планиране в българските фирми, липсва. Бизнесът се движи на оперативно ниво. Ежедневните задачи и проблеми запълват времето на ръководството. Въпросът „Как си представяте фирмата ви след пет години?” няма ясен отговор за повечето от българските собственици и мениджъри на бизнес. Отговорите обикновено варират между:
- Да изпълним и тази голяма поръчка, пък ще видим
- Да решим проблемите с персонала, пък тогава ще му мислим
- Трябва да се разделим със съдружника ми, защото…. пък тогава…
- Пазарът е гладен за това, което правим – за каква стратегия говорим?
Освен, че липсва осъзната бизнес стратегия, не е ясно каква е и бизнес философията. Много от българските собственици не знаят защо се занимават с бизнес, а не с научна или социална работа, или с политика например?
Ако движещият мотив за правенето на бизнес е да печелим пари и все повече пари, да имаме по-лесен живот, да го направим, защото толкова много хора са го направили или за да упражняваме власт над себеподобните, а няма осъзната философия, че с дейността на фирмата се удовлетворяват пазарни нужди и клиентски потребности, подобен бизнес климат не предполага създаването на собствени продукти и услуги.
Ако отношението към клиентите е като към чувалчета с пари, които трябва да се отръскат, а не като към дългосрочни партньори, не можем да очакваме, че това, което произвеждаме сега, ще се продава успешно след години.
2. Какво искат клиентите?
Не е толкова сложно да се разбере защо някои продукти се продават и са предпочитани пред други. Те са направени качествено и удовлетворяват нуждите на техните купувачи.
Преди години българските компании бяха заблудени от големия недостиг на стоки и услуги от всякакъв характер на пазара. Повечето неща, които се произвеждаха, се продаваха. Не бяха толкова решаващи качеството и цената на продукта, колкото „гладът” на купувачите. Така беше с българските eлектрически за домакинството, българските строителни материали, българските месни и млечни продукти, българските вина и безалкохолни напитки, българските дрехи… Много български бизнесмени се радваха на доброто търсене, на стабилните приходи и инвестираха … главно в собственото си благополучие.
С основание нашите производители започнаха да се притесняват от присъединяването на страната ни към Европейския съюз и навлизането на стоките на западно-европейските производители в България.
Защо толкова много напрежение се създаде около европейските изисквания за качеството на млечните продукти? Защото в България бяха ликвидирани службите по окачествяване на млякото. Беше толково лесно: вадиш нещо и го продаваш – хората все пак трябва да се хранят.
Издателствата на книги са категорични, че се изхранват от чуждоземни автори. Защо много малко български автори се четат – защото това, което пишат, не е актуално, не интересува съвременния читател…
Същото се случи и с много други български стоки. Няма да бъдем успешни в дългосрочен план, ако произвеждаме нещо, защото можем и защото клиентът няма откъде другаде да си го купи, а не произвeждаме това, което клиентът наистина търси.
3. Как се създават нови продукти?
Повечето български компании произвеждат на ишлеме продукти – мебели, дрехи, обувки, машини, части или доставят услуги по бизнес модела „outsourcing” – разработване на софтуер, следпродажбено обслужване на клиенти… В над 90% от тези бизнес „кооперации” задачите по проектиране на новите продукти и дефиниране на услугите се изпълняват извън страната. Българските фирми имат за задача да възпроизвеждат точно чуждия продукт или да изпълняват правилно предписанията за оказване на услугата.
Ако въобще сме имали национално know-how за създаване на продукти преди промените, то съвсем отслабна през последните двадесет години. Не вярвате ли?
- Вижте класациите на Европейския съюз по отношение на иновативния потенциал на страните членки – на последно място сме.
- Опитайте се да си спомните за българска компания, която има в плана си за развитие създаването на свой нов продукт? А за такава, която има собствен отдел за продуктов развой?
- Колко български фирми със собствени патенти и търговски марки можете да изброите?
Новите български инженери излизат от техническите университети с базови знания по конструиране на продукти, които няма къде да прилагат. Новите български маркетьори излизат от икономическите университети, научили как да промотират на пазара нов продукт или услуга – нещо, което на практика никога не им се налага да правят…
В заключение:
- Ако собствениците и ръководството на фирмата са обладани от духа на печалбата и бизнесът не служи на клиентите, нашата фирма не е обречена на дълъг живот.
- Ако нямаме звено, което да следи пазарните и технологичните новости, ако не се наблюдава работата на конкуренцията, ако не се мъчим да разберем защо клиентите не купуват вече от нас и не отговорим на това с нов или подобрен продукт, няма да бъдем успешни в бизнеса.
- Ако нямаме вътрешен механизъм за събиране и обсъждане на идеи за създаване на нови продукти или предложения за подобряване на съществуващите, имаме всички шансове конкурентите да ни изместят от позициите ни.
- Ако нямаме талантливи и опитни конструктори и дизайнери на нови продукти, които да могат да превърнат идеите в реалност, няма да бъдем пазарни лидери.