2003 беше, когато чух за първи път за Пиза. Не италианската Пиза, а онази международната, която следи нивото на образованието в почти всички европейски и доста други държави. Лудница беше станало в Германия! Всички немски телевизии, радиа, вестници говореха само за това – колко са зле немските ученици, колко зле са се представили на тестовете от Пиза проучването… Имаше анализатори в студиа, търсеше се отговорност от представители на образователната система, правеха се репортажи за това или онова училище, за основните проблеми в тях… Пълен цирк! Като всяка новина – чудо за три дена. Да, ама не… Оказа се, че на следващото Пиза проучване немците са се справили малко по-добре. Всъщност от 2003 година насам те имат ясна тенденция за подобрение – от 490 т. по математика достигат 513. Подобни са резултатите по четене, а по природни науки още по-добри. Значи някой някъде си е свършил работата… Защо споменавам Германия? Ще стигна и до там.
Немците имат един основен проблем с учебния процес (и сума неосновни)… имат много емигранти. Турци, да си го кажем. Тези емигранти отчасти не пускат децата си на училище. Отчасти ги пращат на 7 годишна възраст, без да знаят дума немски. Част от тези емигранти, немалка част, не подхожда към учебния процес със сериозност. Обикновено това са хора, които живеят от социални помощи, не работят, нямат и намерение да работят, защото социалните помощи са единственият желан приход.
Звучи ли познато? Съвсем, съвсем познато? Същата работа и у нас. Е, има някои разлики. Докато в Германия лудницата продължава през три години при всяко проучване от Пиза, българите, също така през три години, кротичко участват. Изненада – докато немците се възмущават от своите 514 точки по математика и 508 по четене, което ги поставя съответно на 12то и 20то място, българите се оказаха на 47мо място по математика и 51-во по четене от общо 65 държави и вяло поцъкаха с език. Поне тези, които въобще научиха, че съществува нещо подобно като Пиза и разбраха, че не става дума за наклонена кула.
Какво се случва сега – Пиза си продължава. На всеки три години. Днес ние сме на опашката на листата. Преди нас са почти всички знайни и незнайни бели държави. Защо??
Училищна програма във финладско училище. Цветен картон, желание, нищо повече.
МОЖЕ БИ ПРИЧИНАТА Е В СИСТЕМАТА.
В Германия нещата са малко объркани и това си личи по резултатите им. Системата е създадена в никакъв случай да не смущава глупавите, но от друга страна и да не спъва по-умните. Всички започват в основното училище, където в четвърти клас учителката на детето дава своето мнение дали то да продължи общо казано в училище за по-глупавички или в училище за по-напреднали. В четвърти клас общо взето се решава съдбата на детето, тъй като в училището за глупави, реалното училище, не е предвидена матура. Децата завършват и могат да започнат да се учат на занаят в прекия смисъл на думата – фризьори, продавачи, шлосери, зидари…. те нямат нужда от висше образование и това е напълно вярно. В училището за умни, гимназията, накрая се държи матура – това са действително трудни изпити, с оценката от които се влиза в университетите. Специалности като право, информатика, икономика, психология са с ограничен прием (въпреки все още много ниско платеното висше образование там!) и не се допускат студенти с лоши оценки от матурите. Има и една вратичка в системата – завършилите глупаво училище могат да отидат в специализирани училища, където да наваксат около 2 години с материала и накрая да държат матура, за да се класират за университетите. Рядко го правят, много рядко. И обърнете внимание – това е само част от немската схема, тъй като там всяка област има правото да управлява самостоятелна образователна система.
Какво се случва при нас – от първи клас – всички деца в кюпа. Разпределението се случва едва след 7ми, което не е чак толкова зле. Разпределението обаче до голяма степен се случва по финансов показател – частни уроци = гимназия. Без извънучилищна подготовка = реално училище или в добрия случай техникум. А техникумите не са това, което бяха навремето. Гимназиите апропо също. От техникуми и от гимназии се излиза еднакво без професия. Оттам – висше. Който не е кандидатствал, той не е влязал. Който не е влязал, той не е завършил. Това е истината. И в общия случай дори няма нужда да се плаща за изпити или дипломи – висшите училища гъмжат от една „бизнес” прослойка преподаватели, които са крайно отегчени да се занимават с „глупавия, незаинтересован студент”. Те бързат да си вършат работата, истинската работа. А студентът и да не е бил глупав и незаинтересован, бързо се ориентира в обстановката. Кучето скача според тоягата. И тук пак идва едно ЗАЩО?
Финландско училище. Наглед обикновено – учител, ученици, дъска, чинове – но толкова различно!
МОЖЕ БИ ПРИЧИНАТА Е В ЗАПЛАТИТЕ?
Има една наредба, която регулира точно това. От нея излиза, че минимумът, който може да получи един учител е, 500 лв. За половин работен ден. Това е една съвсем не лоша заплата, имайки предвид, че при нормална 8 часова трудова заетост това би се равнявало на заплата от почти 1000 лв. Но това не е всичко. Учителите по атрактивни предмети като чужди езици, математика, български, история, география дават и частни уроци – 10 лв. за 45 минути – чисти пари, на които не се плащат никакви данъци. Излиза, че при тези обстоятелства учителите съвсем не са най-бедната прослойка на обществото и могат да поддържат един съвсем приличен стандарт. Нещо липсва и може би то не е точно заплащане… Какво е то?
МОЖЕ БИ ФИНЛАНДИЯ ЩЕ ИЗДАДЕ ТАЙНАТА.
През последните години тя се оказа чудото на Европа, що се отнася до образование. Скандинавската държава упорито се държи в първите места по четене, математика и природни науки. Какво се случва там? На пръв поглед система като система… Да, държавата осигурява безплатен обяд за учениците. Да, там не ги делят на умни и глупави след 4ти клас. Да, да, но има още нещо. И се чудя как да ви го кажа, тъй като звучи безумно идеалистично. Там да си учител е призвание. Така твърдят поне тамошните учители. Твърдят, че към всяко дете се подхожда индивидуално., към по-изостаналите – с двойно внимание. И понеже наистина го чувстват като призвание, учителите МИСЛЯТ и ИЗМИСЛЯТ начин да мотивират и заинтригуват всяко дете. Оставят го да води процеса, да проявява инициатива, да изказва мнение, а те го придружават и насочват по този път, без да завземат авторитарна роля. Преди да сбърчим гнусливо нос на тези модерни глупости в образованието, можем все пак да хвърлим едно око на резултатите им. Явно модерните глупости работят. Не зубренето на литературни анализи. Не санкционирането на индивидуални мнения в контролните.
Библиотеката. Книги си имаме и ние. А усмивка?
Мога много да говоря за калпавата ни образователна система. Мога да изброя всичко, което не е наред, не е съвременно, не е мотивиращо. Но истината е другаде. Както се казва: Да ти пука? Безценно. За всичко друго има Мастъркард. Основното е да ти пука – оттам тръгват и мотивацията, и промените. Да има възмущение. Да се възмутим от това, че децата ни не могат да четат и да пишат на 15 години. Да се възмутим от срамното си място в проучването на Пиза. Да се възмутим, че учителите дават частни уроци. Да се възмутим, че учениците имат нужда от тях. И че учителите също имат нужда от тях. Ако се възмутим достатъчно, ще имаме желание за промяна. И ако всеки започне промяната от себе си, тя ще стане лавинообразна и ще обхване цялата държава. Държавата всъщност, драги мои, не е правителство, парламент, общински съвети и т.н. Държавата това са хората, и когато хората са свестни, и държавата е такава.