С прогреса на културата величината на процента, както на валовия, така и на чистия, проявявала досега тенденция към понижение. Най-важните причини на това явление се заключавали в нарастването на обезпечеността за възвръщането на дадените в ползуване капитали и в увеличението натрупването на капитала.
Понятие за процента от капитала
Както от частната собственост върху земята изтича превръщането на поземлената рента в доход на частни лица, които са притежатели на земята, така частната собственост върху капитала създава рента от капитала. Последната се разделя на две части: предприемателска печалба и процент. Процентът се отделя като особен доход при предаването на капитала да се ползва друго лице. Заплатата за ползуването с капитала се нарича процент. Ако стопанина на предприятието работи съвсем с чужд капитал, той плаща за ползването от него процент и получава само предприемателската печалба. Когато стопанина на предприятието е заедно с това притежател на употребяемия от него в делото капитал, процентът от капитала, какъвто трябваше да плаща първия стопанин, влиза като съставна част в предприемателския доход на втория стопанин.
Процентът, който се извлича от предаването на капитала в ползуване, може да се състои от три части. Първо, заплата за ползуване с капитала; второ, застрахователна премия за в случай, че собственикът може да изгуби дадения от него за ползуване капитал; трето, покриване на разходите, които са свързани с кредитната операция. Застрахователната премия изчезва в реалния кредит, тоест, в кредит под залог на движимост или недвижимост, и твърде е различна по размера си в личния кредит. Процентът, който се състои от тези три или две части, икономистите наричат валов процент; заплатата обаче, която се внася единствено за ползуването от чуждия капитал, те наричат чист процент.
В старите азиатски деспотства, в средните векове, процентът съдържал в себе си твърде висока застрахователна премия, вследствие на господстващата необезпеченост на общественото състояние, недостатъчната защита на правото, неудовлетворителната организация на съда.
Условия, които определят величината на процента
Величината на чистия процент при действащата сега свободна конкуренция се определя от търсенето на капитала и предлагането му. Само от себе си се разбира, че притежателите на капиталите, които ги дават в чуждо ползуване получават от тях доход във форма на процент по-малък, отколкото какъвто те биха могли да получат при самостоятелно употребление на своите капитали в промишлено дело. Обаче, величината на процента може да се понижи само до такъв размер, при който притежателите на капитала се решават сами да се занимава с промишлено дело вместо да дават капитала за малък процент. Възможността на това особено се облекчава от развитието в последно време на акционерните дружества, които откриват място за дребните капитали и за капиталите на лица от непромишлената класа. Най-ниската граница, до която може да се понижи процентът, не е някаква определена величина. Тя се изменя съответствено с изменението на ползите от промишленото употребление на капитала.
С нарастващата култура се е увеличавала обществената безопасност, защитата на правото, а затова се е намалила премията за риска. По-нататък нарастващата култура водила към намаление премията за риска и затова, че се е развила в обществото деловата честност, се е подобрявало така да се каже, качеството на заемодавците.
Друга съществена причина за понижението величината на процента е било увеличението натрупването на капитала и неговата концентрация. Съразмерно с натрупването и концентрирането на капитала се е увеличавала капитализацията, тоест, превръщането на имуществата в паричен капитал за заем, нараствал класа на паричните рентеи и величината на принадлежащия нему капитал. В делото на понижението величината на процента не малка роля играе също така развитието в страната системата на банките, които събират в своите каси голямо число дребни спестявания.
Против тенденцията към падането величината на процента изпъкват обаче други влияния, които, макар непостоянно, но в известни периоди на времето действуват с голяма сила. Тук се отнасят преди всичко откриването на нови производителни употребления на капитала, които усилват търсенето му.
Така например, в настоящето столетие понижението на процента било задържано по един най-действителен начин чрез употреблението на огромни маси от капитал за преобразуването пътищата на съобщенията (построяването железници, параходи, телеграфи), за осветлението на градовете с газ и водоснабдяването в градовете.
По-нататък, голямо търсене на капитала и чрез това повдигането на процента произвеждат влезлите в най-ново време в употреба заеми на държавите, провинциите, градовете. Най-после, в богатите страни като причина, която противодействува на понижението на процента, се явява емиграцията на капитала. Заедно с това емиграцията на капитала води към по-голямо или по-малко уравнение величината на процента в разните страни.
Колкото повече се понижава в една страна величината на процента, толкова по-силно се проявяват условия, които противодействуват на понижението на процента. Понеже, колкото е по-нисък процента, толкова е по-енергично стремлението да се намери по-полезно занятие за капитала, толкова по-охотно и по-обширно правят обществени заеми, толкова по-значителна е емиграцията на капитала.
В европейските държави, в течение на XIX столетие, противодействащи на понижението на процента причини два пъти за продължително време вземали връх над причините, които съдействували за такова понижение. Повдигането на процента имало местото си в периода на времето от 1790 до 1820 година и в периода на времето от 1848 до 1866 година.
Първото повдигане било извикано от грамадните държавни заеми за войната с Френската република и Наполеон; второто – от преобразуването на пътищата за съобщение чрез прилагането към тях на парната сила. В сегашно време величината на процента в повечето от европейските държави само малко е по-ниска от величината му в последната четвъртина на миналото столетие. В Англия обаче величината на обикновения процент в сегашно време е същата тази, каквато е била вече при Георг II.