Идеални хора няма. Идеални шефове също. Каква е асоциацията Ви, когато чуете думата „шеф”? А думата „ръководител”? А думата „лидер”?
Свикнали сме да възприемаме факта, че шефовете са онези, които нищо не разбират и по стечение на обстоятелствата са били повишени или просто „връзките” са изиграли своята роля.
В бизнес средите се срещат обаче и амбициозни, млади хора, притежаващи лидерски способности и родени да бъдат ръководители. Защото истинският ръководител няма да назначи свои познати, а ще назначи хората, които са му необходими.
Той не заповядва, а ръководи. Винаги контролира и се цели към количествено измерими резултати. Малко са хората, които успяват да мотивират екипа си без материални облаги. Но истинският ръководител го прави. Той не се „скатава” от работа, а работи 2-пъти повече от другите. Защитава екипа си, когато е обвинен неправомерно и не се оправдава, когато е допусната грешка. Такъв тип ръководители развиват подчинените си и не се стремят да ги „задушат”. Те дават шанс на всеки да расте и да се доказва. Сами са си извоювали позицията, която е плод на неуморен труд. Мразят връзкарството и странят от шефове, които нищо не разбират.
Добрите ръководители си спечелват уважението на останалите колеги, създават добра работна атмосфера и интерес към цялата работа.
Как да прецените, че сред вас има добър ръководител?
- изпълнява задълженията си в срок;
- умее да поема отговорност;
- умее да управлява хора;
- умее да ръководи;
- склонен е към нови предизвикателства;
- мотивира се не само от материални облаги;
- желае да се докаже като професионалист.
Разбира се, лесно е да се изброят тези изисквания, но е трудно да се намерят всички в един човек. И както казах, няма идеални ръководители. Но е важен стремежът на всеки да бъде идеален. Не съм съгласна, че добри са само тези ръководители, които имат определен трудов стаж, добри са онези, които се стремят към това, независимо дали са с малък или с голям опит.